На 07.03.2016 г., в Конферентната зала на ресторант „Младост“ на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас се проведе нестандартен час на класа. Учениците от 9з клас приеха участниците в Православно-краеведската ученическа експедиция „Заберново 2015“. Гости на тържеството бяха: директорът на Общинския музей „Проф. Александър Фол“ - Малко Търново г-жа Ивелина Иванова, г-жа Пепа Ангелова – директор на ЦПЛР-Бургас, председателката на Комисията по култура, образование и вероизповедания и бивш директор на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас – г-жа Златка Далева. Тук бяха и членовете на ръководния екип на експедиция „Заберново 2015“: енорийският сещеник на Малко Търново отец Серафим, служителите в малкотърновския музей г-жа Димитрина Забирова и г-н Горан Стефанов, както и преподавателката по български език и литература в Търговска гимназия – Бургас г-жа Емилия Решовска. Освен класа домакин, за да видят изявата на своите съученици - участници в експедицията, бяха дошли и учениците от 11б и 9в класове.
Часът бе открит от изпълняващата длъжността директор на Професионалната гимназия по туризъм г-жа Павлина Михайлова-Градишка. Тя подчерта благородния характер на това патриотично начинание и изрази своята увереност, че примерът на бургаските православни краеведи ще събира все повече поддръжници и последователи.
След това водещият – преподавателят по български език и литература Нейко Решовски в ПГТ представи себе си и членовете на експедиционния екип. Публиката топло посрещна своите връстници: Николай Ненов и Маргарита Жекова от Търговска гимназия, Николай Жлебинков от ПМГ „Акад. Н. Обрешков“ – Бургас, най-малката участничка – Анна-Мария Жлебинкова от ОУ „П. Р. Славейков“ – Бургас, Янислава Янева от ГПНЕ „Й. В. Гьоте“- Бургас и др. Присъстващите бяха запознати със спецификата на това уникално народополезно начинание. Обяснено бе, че запалените родолюбци са ученици в прогимназиална и гимназиална степен от Бургас, че в групата вече има и студенти, а интересите им са насочени към издирване, събиране и съхранение на запазените православни християнски обичаи и духовни ценности сред българското население на Странджа. Те работят в продължение на три години в едно населено място по специална проучвателска програма, която включва проучването на: исторически корени на населението и история на селището, християнски норми на поведение, духовни ценности и традиции, съхранени през вековете, църковни празници и фолклор на православните християни. Експедиционната работа се провежда на терен, в продължение на 6 дни, като на място се събира автентична информация от възрастните хора. Младите проучватели са разделени на екипи и имат конкретно поставени теми. Работят по въпросник, което дава възможност за събиране на по-пълна и достоверна информация. Събраната информация от всяка година служи за издаване на сборник „Жива старина – II”, в който възрастните хора откриват своите разкази, припомнени случки, споделени преживявания от баби и майки – неоценимо богатство на историческата памет в проучваната енория. Сборниците са илюстрирани с фотодокументи, снимки, рисунки, представящи оригинални образци от историята на селището и хората в него. Автентичният запис осигурява богат езиков материал и запазен местен говор, затова сборниците завършват с речник на диалектните думи и изрази и азбучен показалец. До този момент за издадени дванадесет сборника „Жива старина – II”. Събраната автентична информация служи и за още нещо. За началото на месец декември, за дните на Свети Николаевските празници на град Бургас, младите проучватели подготвят православно-краеведски съобщения. Всеки от тях разработва тема и я представя на специално организираните традиционни Светиниколаевски православни образователни четения. На тях, пред широк кръг от граждани, ученици, учители, духовници, научни работници, университетски преподаватели и дейци на културата, православните краеведи изнасят информация, обобщаваща наученото и събраното по време на теренната им работа.
Най-интересни и емоционални бяха изказванията на участниците в експедиция „Заберново 2015“, които са ученици в училището – домакин на събитието. Донна Димитрова и Стела Атанасова от 9 в клас разкриха подробности около работното ежедневие на групата, както и впечатленията си от участието си в богослуженията в местния храм. Присъствщите с изненада разбраха, че Православно-краеведската ученическа експедиция се отличава от подобен вид теренни проучвания и по това, че в състава на преподавателския екип има действащи свещеници, които водят ежедневни служби, според църковния календар. Учениците редовно участват в тях, навлизат във вярата, въцърковяват се, пеят и четат от богослужебните книги, обсъждат духовни въпроси. За тях светите тайнства - изповед, причастие, кръщение, маслосвет – се изпълват с ясен духовен и практически смисъл. Непринудено се запознават с църковните обреди: освещаване на нов дом и курбан, панихида, водосвет и други.
Единадесетокласничката Тоня Кърджолова бе представена като човекът с най-голям експедиционен стаж от всички ученици. Оказва се, че за нея това е деветата експедиция. Тя запозна присъстващите със Светиниколаевските православни образователни четения, с техните характер и специфика. Сподели и фактът, че създатели на научната методология на православните краеведски ученически експедиции са краеведът д-р Вида Буковинова, ставрофорен иконом д-р на педагогическите науки отец Захарий Дечев и преподавателката по история Милка Бихлюмова.
Дванадесетокласникът Мартин Гужгулов се спря на забавните моменти в експедиционния живот. Той сподели от позициите на тригодишния си опит, че с нищо не може да се сравни романтиката на разпаления експедиционен огън в центъра на селото и наредените в кръг пънчета около него. На тях среща си дават хора от три поколения – баби и дядовци, родители и деца, а темите, които се обсъждат, са еднакво интересни и благодатни за всички. Възрастните хора си припомнят отдавна минали години, песните от седенките, игрите и околните свети места; историите и легендите, свързани с тях, а младите черпят опита, докосват се до ценности, които са вечни във времето. Оказва се, че всички – и стари, и млади – обичат българската народна музика. Хората се вият до среднощ и карат сърцата да заиграят, дори и когато краката не могат.
Часът на класа завърши с представяне на книгите, в които краеведския екип включва събраната информация. Участници и гости се разделиха доволни от видяното и наученото.
