„Две очи, една душа и едно сърце са малко, за да хванеш безграничността“, пише Иван Вазов за Родопите.
“Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял Бъгария” е казал на друго място същият автор!
Изречение, което носи в себе си всичко, което трябва да се знае за тази красива шепичка земя. Земя, събрала в себе си спиращи дъха гледки, кристален въздух, много история и мистерия. Земята на Орфей и Евридика, земя на човешката доброта!
„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. "
Антон Дончев
Ние видяхме Родопите с очите си и я обикнахме. Неповторимо, неописуемо! Гледаш, гледаш и не можеш да се наситиш.
Кои сме ние? Една група ученици, които прекарахме 4-дневен детски лагер в ранчо „Диви Родопи“, с. Здравец, общ. Лъки, обл. Пловдив. Лагерът бе организиран и проведен от ЦПЛР – Бургас, с ръководител г-жа Таня Христова. Групата включваше и гостуващи ученици от ОУ „В. Априлов“.
Тръгнахме на 20 юни сутринта и се върнахме на 23 юни следобед.
Храната бе превъзходна, домакините – много мили хора. Осигуриха ни аниматор – кака Деси, която ни повози на джип из родопските стръмни пътища, пояздихме и кон по тучните поляни, ширнали се като прострян зелен губер. Разгледахме изоставени къщи, накацали като птици по стръмните склонове. И нали бяхме лагерници, не минахме без лагерен огън, около който поиграхме хоро, под звуците на родопска гайда и майсторското изпълнение на малкия Светослав.
Посетихме Палеонтологичния и Историческия музей, както и Рибната църква в Асеновград, Бачковския манастир и село Широка лъка.
Щастливи и богати с впечатления се прибрахме в Бургас.
